Периферна светлина, въздух и слънце
Фотографии: Даниел Кьотер, Красимир Терзиев
Рисунки: Красимир Терзиев
Текст: Даниел Кьотер, Красимир Терзиев
Превод: Любов Костова
Печат: Акцент 96, София, 2017
откъс от текста:
В повечето европейски градове днес много повече хора живеят в периферията, отколкото в сърцето на града. Въпреки това покрайнините на града получават много по-малко обществено внимание, отколкото онези иконографски места в центъра, които поставят образа на даден град на глобалната карта на конкурентния маркетинг на градовете.
Независимо отпренебрегването, периферията е мястото, което дефинира реалните сили на урбанистичната експанзия в съвременните метрополии. Тези сили се управляват от двойно и допълващо се движение в посока от и към града: Периферията е мястото, където хората от селата се местят, започвайки нов градски живот. В същото време там се изнасят хората от центъра, за да избягат от пренаселеността и замърсяването.
Границите са тези, които разделят пространството на вътрешно и външно, на принадлежнощо и отвъдно. Независимо от това, пространствените взаимоотношения от двете страни на границата не са симетрични, защото градът произвежда неща, които трябва да бъдат отстранени от вътрешността, за да се гарантира функционирането на съвместното съжителство: отпадъци, мъртви тела, престъпници и социално маркинализирани. Пространството на границите на града е определено за заселване, складиране и изолиране на онова, което е социално периферно. От друга страна, периферията представлява имагинерния “друг” на града, предоставяйки възможност за разтоварване, за близост до природата, или онова, което кореспондира с култивиранатa идея за “природа”.
Едни от парадигматичните периферни пространства, които могат да бъдат открити в градовете на Европа в днешни дни са наследство на модернистките планове за повече „светлина, въздух и слънце”: панелните квартали, осигуряващи достъпни жилища и зелени междублокови пространства за следвоенните поколения.
Проектът „Периферна светлина, въздух и слънце“ е сравнително изследване на два социални жилищни комплекса от 70-те години – Гропиусщад в Берлин и Люлин в София, което картографира пластовете на наслоявания в тези градски периферии, състоящи се от неща, отстранени от центъра и такива, които идват отвън. Четири движения на камерата, на четири различни локации, правят напречен разрез на пейзажа от вътре навън и отвън навътре. Всека сцена е композирана според принципите на “дългия кадър” и рамкира едновременно различни реалности в едно общо пространство без фиксирана дефиниция.